„Ревността днес е един добре развит
механизъм, който защитава нашите
собствени интереси”
Дейвид Бъс, Психолог
Днес продължаваме с играта между партньорите, която аз обичам да наричам „Ревнувай ме…ревнувам те…”. През изминалата седмица до мен стигнаха много ваши коментари и въпроси по темата, но един се открои и ме накара да се замисля – „Как разбираме, че някой ни ревнува?”…
Ако си зададете мислено този въпрос, какво е първото нещо, което ви хрумва? Типично за психолог, реших да направя едно мини изследване и попитах няколко човека около мен. Ето отговорите, които се откроиха:
При Мъжете от 8 запитани почти всички отговориха с една дума „Интуитивно”. Оказа се, че им е доста трудно да пояснят какво имат пред вид и да опишат в детайли. Един от 8-те ми даде пример с изрази, които постоянно чува от партньора си, и които за него са признак на ревност: “каква беше тая”, “що така те гледа”, и т.н”. За друг, такъв знак е задаването на странни провокативни въпроси, следене на лична кореспонденция и др.
Жените (11 запитани) бяха по – успешни в детайлите. За тях признаците за ревност са промяна в интонацията, проверка на телефона, промяна в погледа на човека, вътрешно усещане, което ти казва, че половинката ти е раздразнена и става мнителна, цупене, спира да говори, разпитва за всички подробности. Една от дамите посочи като признак на ревност киселата физиономия, която се появява на лицето на половинката й от време на време. А една от запитаните никога не се е усещала ревнувана.
Този, на пръв поглед лесен за пренебрегване въпрос, всъщност се оказва доста костелив орех за повечето хора. Стигам до извода, че в ежедневието си ние всъщност не знаем как да различим ревността и често я бъркаме с обърканото настроение на човека до нас или с нашето мнително поведение.
Фройд описва 3 вида интимна ревност – нормална, която е в резултат на реална заплаха; налудничава, която обикновено се наблюдава само при психотични хора, които реагират на напълно нереални ситуации и проектирана ревност. Пример за този трети тип би могъл да бъде мъж, който иска да се вижда с други жени, но не може да го признае пред себе си. Това вътрешно раздвоение го кара да подозира интимната си партньорка в правене на това, което той несъзнателно иска. Обикновено този тип ревност е насочена към съперници, които не съществуват и да се справиш с нея си е истинско предизвикателство.
И така, как да се справим с ревността, за да не ни мъчи и руши връзката?
- Първо и най- важно – Не крийте емоцията
- НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙТЕ, че я изпитвате. Както всички останали емоции, и ревността си има своята важност и място в живота.
- Разберете добре какво представлява ревността – това е единственият начин да разберете партньора си и важна стъпка в случай, че вие проектирате несъзнателно тази емоция върху хората около вас. Да опознаете корена на емоцията е първото ви оръжие за справяне с проблема.
- Търсете отговор на въпроса защо ревнувам – Важно е да сме честни със себе си, за да разберем, че ревността се надига тогава, когато се чувстваме застрашени или се страхуваме от изоставяне.
- Задавайте си въпроси – Подлагайте ревността си на съмнение: „Имам ли наистина причина да ревнувам в този момент?”, „Какво ме кара да се чувствам така – на какво се гневя, от какво се страхувам?”, „Какво се опитвам да задържа до/ за себе си?”, „Какво ме кара да се чувствам заплашен”?
- Обърнете внимание коя част от тялото ви реагира, когато ревнувате. Страхът усещаме като бучка в стомаха, докато гневът е онова изгарящо, стегнато усещане в рамената и долната челюст. Реакциите на вашето тяло са сигналът, от който имате нужда, за да проконтролирате ревността.
- Помнете, че ревността се отнася само и единствено към вас, а не към другия човек. Илюзия е схващането, че тя се причинява от другия, тя е в нас и само ние можем да я контролираме J
- Учете се от вашата ревност – всяка емоция, положителна или не има роля в нашият живот и ни учи как да бъдем по- добри, успешни и обичани. Не се страхувайте от това.
- И една от най- важните стъпки- КОМУНИКИРАЙТЕ С ПАРТНЬОРА СИ. Споделете му какво сте усетили, как сте се почувствали. Помнете, че той няма вина за начина, по който се чувствате. Придържайте се към изречения, които започват с „Аз…” вместо с „Ти не трябваше да…”. Помнете, че това няма да е разговор, който ще проведете само веднъж. Периодично е нужно да повдигате темата, докато зеленоокото чудовище изчезне от картината.
- Вярвайте в себе си и в собствените си усилия и способности за справяне със ситуации. В този момент никой не е по – добър и по – подходящ от вас да е в тази ситуация! Притежавате всичко, което е необходимо, за да имате един успешен и пълноценен живот.
Шекспир нарича ревността „зеленооко чудовище” и за някой тя може наистина да отговаря на това описание. Каквото и да си говорим, не бива да забравяме, че заедно с нас хората, емоциите също еволюират и разбирането за тях е редно да се адаптира към съвременният свят. Психологът Дейвид Бъс стига до едно интересно заключение, че днес ревността се е превърнала в механизъм за защитаване на нашите интереси. Важно е да запомним, че една от най – големите грешки, които можем да направим към себе си е да пренебрегнем наша автентична емоция. Каквото и да се случва с нас, е от значение и ние сме длъжни да му обърнем внимание. И тук място за поставяне на диагнози и осъждане няма.
Екипът на Говори Психологът най- искрено благодари на тези 19 човека, който се включиха в импровизираната анкета и станаха част от написването на тази статия. Вашето мнение е от изключителна важност за нас.
Галина Кабаджова
Психотерапевт
източник: http://vihrapetrova.com/