“Веднъж ме разпитва статистик.
Хапнах му черния му дроб с бакла и бутилка Кианти.”
– Ханибал Лектър (Антъни Хопкинс)
Мълчанието на агнетата (1991)
Много често към мен се обръщат с въпроса „Аз психопат ли съм”. Това не е нещо ново в ежедневието ми… Това, което обаче напоследък ми прави впечатление е промяната на отношението към това да си психопат. Ако преди хората се притесняваха от този факт, дори се страхуваха, което би било нормалната реакция, днес като че ли задаваме същият този въпрос с една усмивка на задоволство. Днес, да си психопат е модно, търсено, създава респект и като че ли увеличава цената и важността ни сред хората. Замислям се, доколко обществото разбира това понятие? Замислям се, какво у нас се е променило последните години, че да ни кара да се гордеем и търсим нещо, от което преди сме се страхували. Много често попадаме във връзки с психопати и разбираме едва, когато е станало твърде късно. Сигурна съм, че вече се чудите как можем да ги разпознаем сред нас и дали бихме могли да се предпазим, а и от какво да се предпазим. На тези и много други въпроси ще се опитаме да дадем отговор в този и другия брой на редовната ни рубрика „Говори Психологът”.
Кой всъщност е психопатът?
Ще ви разочаровам като ви кажа, че това не е задължително онзи смръщен, студен съсед с червени очи и безизразно лице, който току-що е заклал майка си, сложил я е в буркани за зимата, разбира се преди това е сготвил черният й дроб по стара френска рецепта. Това за щастие, най – често се случва във филмите.
Основната разлика между психопатния индивид и психично здравия човек е емпатията или съчувствието – точно така, онова чувство, което ни прави съпричастни към проблемите, емоциите, чувствата на другите. Емпатията е онова любопитство към реалността на другите, както и едно странно психологическо усещане как работят мисълта, съзнанието и чувствата на другия.
При психопатния индивид това усещане в повечето случаи липсва, а последните изследвания показват, че емпатичното поведение при тях е по – скоро избираемо, но никога спонтанно. И, за да ме разберете по – добре нека ви дам пример. Когато сме малки, нашите родители ни учат да не нараняваме другите, да се държим прилично на масата, да се храним със затворена уста и т.н. Нарушаването на тези правила кара децата да се чувстват различно и тук емпатията играе основна роля – всеки път, когато удариш някого подсъзнателно ти започваш да свързваш болката на другите с твои действия, да изпитваш съчувствие. Насилието започва да се усеща като нещо лошо, по същия начин, по който помагайки на хората ти виждаш тяхното щастие и доволство, което отново подсъзнателно свързваш с твоето действие, което им е помогнало.
При човек с липсваща емпатия, това никога не би се получило – нараняването на другите ще го вцепени и ще бъде усетено като нещо, точно толкова тривиално като яденето с пълна уста. И в този случай единствената причина той да внимава и да не прави нито едно от забранените неща би било предстоящо наказание, не вина или съчувствие. И сега си представете мъж, стоящ сам в парка по тъмно, чакащ приближаването на дете или жена, които се прибират сами, няма опасност от наказание, няма усещане на вина или следа от съчувствие… мислите ли, че има нещо, което би го спряло да извърши насилие?
Водещо разбиране за психопатните личности е, че при тях липсват емоции като страх и усещане за бедствие и нещастие. Ако се опитате да изплашите някой зад гърба му, ще усетите как човека се стряска, а вероятно и дланите ще се изпотят. В същия този случай реакцията на психопата ще бъде безразлична, плоска дори – той вероятно няма да реагира на вашия опит да го изплашите, а дланите му със сигурност не биха се изпотили. Сега си представете ако този човек никога не е усещал истинска уплаха или стрес? Как такъв индивид би могъл да бъде съпричастен със страха на другите?
При разговор криминалните психопати показват едно негодувание и неразбиране защо са в затвора. За тях техните престъпни действия не подлежат на наказание и се приемат като нормални. Според тях правилата, които ТЕ следват са правилни, всичко друго е в нарушение с техните разбирания.
Интересен е фактът, че средно 1, 2% от населението на земята са психопати. Имайки пред вид засиленият интерес към тази структура на личността този процент расте, което ме кара да се замисля – кога и как започнахме да възпитаваме психопати?
Днес, много трудно може да се определи дали психопатията е увреждане. Тази черта на характера е масово разпространена и мнозина, които я притежават водят нормален живот в обществото и дори факта, че са непредсказуеми и никога не знаеш кога психопатията в тях ще се прояви, не ни дава основание да се отдръпнем от тях.
Опасността тук е, че психопат може да е както бившата ви половинка, която изведнъж ви напуска заради друг човек, така и човекът, до който си лягате всяка вечер. Психопатът няма съвест, нито усещане за разкаяние. Като личност той е много обаятелен, привлекателен, симпатичен, очарователен дори и това е така, защото той много добре умее да имитира човешки емоции, които всъщност не изпитва. Връзките с психопати са токсични – тук няма изключения! Те измъчват, нараняват, превръщат живота ви в ад и колкото и да е трудно, те могат да бъдат разпознати по няколко специфични черти на техния характер и поведение.
Повече за това очаквайте следващият вторник, когато, освен как да разпознаем психопатите сред нас, както и що е то токсична връзка, ще разгледаме и няколко начина за справяне с проблема.
До тогава не забравяйте, че животът е като кутия с бонбони, никога не знаеш какъв ще ти се падне и това да си нащрек, може да е само в твоя полза…
източник: http://vihrapetrova.com/