Нейната частна практика се фокусира върху индивидуална и фамилна терапия. Има предпочитания за работа с юноши, подрастващи, групи и криминално проявени лица.
- Лицето на насилника – как да го разпознаем - 26/02/2019
- Скритата страна на Агресията… - 28/01/2019
- 5 въпроса, които трябва да си зададете преди интервюто за работа - 31/03/2016
…техники за справяне
“Чувствителен съм. Агресивен съм. С комплекси.
Но иначе съм като коте.”
Реджеп Иведик
Започваме с въпрос – странно ли е, че водещите новини отново са свързани с поредно убийство, изнасилване, пребиване на дете, насилие над възрастен човек? Обвиняваме извършителя, забравяме, че той е част от нашето общество и, че до голяма степен ние възпитаваме, толерираме неговите действия. Насилието и агресията са външният изблик на вътрешния ни, потиснат гняв. Поредната психологическа измислица ще кажете…Е да, ама не – помислете си колко емоция можете да потиснете, преди вулканът във вас да избухне?
Кое е първото, което ви хрумва, когато чуете думата “агресия”? Можете ли да си спомните кога за последно вие се почувствахте агресивен/а? Интересно е да отбележим тук, че 5-ма от десетимата човека, които попитахме коя е първата дума, с която асоциират Агресията, казаха първо шофьор, после Насилие… Изводи?
А ето и какво казва психологията по въпроса:
Причини: Основно, причините могат да са 4 вида:
- Еволюционни – В процеса на еволюция, психологическите, физически и поведенческите особености се приспособяват към средата, за да дадат на индивида по – голям шанс за оцеляване и възпроизводство. Първобитни хора са се сблъсквали със заплахи и атаки, които са могли да бъдат избегнати само чрез борба или бягство. И тъй като тези реакции са били важни за оцеляването те остават вкоренени в човешкото поведение, така че всеки път, когато усетим заплаха, подсъзнателно ние включваме този механизъм за „борба или бягство” от нея. Ето как всяка една заплаха може да се усети като мускулно напрежение и да увеличи сърдечният ритъм.
- Обществени – Макар и да се определяме като доста зрели и еволюирали, все още живеем с едно усещане за натиск от обществото, в което битува разбирането за мъжката сила, и борбата за надмощие. Ето защо, когато в един момент напрежението се усили хората имат склонност да прибягват до агресия, вместо да впрегнат усилия в други дейности, в които да изразходят напрежението. Това се забелязва особено в култури доминирани от мъже.
- Причини възникнали в детството – Психологически факт е, че насилието е много по – видимо при хора, които са го изпитвали в детството си. Тук в пълна сила важи народната мъдрост, че насилието ражда насилие. Теорията зад това е, че тези хора ще са в бойна готовност и агресивно настроени към всяка заплаха, която се доближи до тях, в резултата на насилие прилагано върху тях докато са израствали.
- Други – Други причини провокиращи агресия могат да са: внезапно изгубване на работа, предателство от страна на близък, губене на финансова стабилност или всичко онова, което би могло да разклати вашият вътрешен баланс. Усещайки заплахата нашата първична реакция е да „да се бием или бягаме”.
Агресивни сме винаги, когато подсъзнателно усещаме, че имаме нужда от промяна, тогава, когато изпитваме огромна нужда да бъдем чути, но не знаем как да го изкажем; тогава, когато това, което правя, животът, който водя е в пълен разрез с моите ценности, вярвания, морал.
Можем да изпишем стотици страници разглеждайки теорията, която се крие зад агресията, но тъй като това е толкова популярна тема днес и засяга цялото ни общество бихме могли да бъдем по-полезни и да помислим за начини за справяне и избягването й в зародиш.
И така…
ДАЙТЕ ВОЛЯ НА ЧУВСТВАТА СИ
Избликът на агресия е опит на нашето тяло да ни каже, че не вървим в правилна посока, че сме затрупали себе си, че сме на път да се изгубим. Усетите ли се агресивни дайте воля на чувствата си, позволете си да се разтоварите. Признайте и приемате своите слабости. Сега не е време да отричате, да замаскирате, това е време, в което да признаете пред себе си, че сте слаби и, че имате право да сте, без това да ви прави по – малко човек. Дайте си право да се ядосвате и гневите. В такива случаи често съветвам моите клиенти да освободят напрежението като набият някоя … боксова круша, възглавница или кукла. Дайте си право да разкрещите, и излеете всичко онова, което ви измъчва, без това обаче да наранява някой от околните.
Опитвали ли сте се в момент на ярост да заровите лице във възглавница и да се разкрещите с цяло гърло, или пък да счупите нещо голямо в стената…? Знаете ли, че големите компании в Япония имат специални стаи пълни с всякакви стъкларии за чупене, където служителите веднъж седмично са задължени да прекарат поне по час, като им се дава право да викат, удрят и чупят? Бихте могли да правите нещо такова редовно, така ще избегнете момента на преливане и избухване.
Мило дневниче…
Спомняте ли си момента от вашето детство, в който сте правили опит да си водите дневник? Ако се усещате гневни напоследък е чудесен момент да започнете да водите отново. Знаете ли, че се гневим на едни и същи ситуации? Разбира се, обикновено това е подсъзнателно и ние не разбираме в повечето случаи. Ако напоследък агресията ви съпътства и е станала начин на живот, започнете да описвате всичко и всички, които ви ядосват. След време ще видите сходствата и вероятно причината за вашия гняв, която сигурно ще ви изненада, но и ще ви помогне да разберете себе си. Тук в пълна сила важи мотивът с огледалото – „светът около мен ме отразява такъв какъвто съм”, и в този смисъл изниква мисълта на кого се гневя – на другите или на себе си?
Излейте гнева, обидата… агресията
Тук решението е едно – чувствам ли се гневен е време да започна да спортувам. Ефектът ще бъде усетен веднага, а вие със сигурност ще се почувствате по – добре. Не вярвате? Защо не пробвате един час бокс?
А ето и една техника за справяне с дразнител, който ви гневи.
Намерете удобно място, на което да се усамотите – тихо и комфортно. На стената срещу вас сложете снимка на човека, който ви влудява (може да го направите и с лаптоп, който да сложите на около метър пред вас). Седнете в поза за медитация и концентрирайте погледа си върху образа срещу вас.
Изолирайте се от шумовете, от обстановката. В пространството сте само вие и дразнителят. Вгледайте се в снимката, как изглежда, как се държи, как говори, какво поведение има. Опитайте се да „съживите снимката” – вгледайте се в косата, в очите, в лицето, в тялото докато не започнете да усещате присъствието му. Това е моментът, в който гневът ще започне да се надига у вас. Не го спирайте, усетете го, дайте му глас. Усетете как се натрупва, засилва и ви обзема. Усетете сърцебиенето си, учестеното дишане…
Когато не можете повече да го удържате, го оставете да избухне, сякаш е мощен, вулканичен взрив, без да се опитвате да го контролирате. Затворете очи и се опитайте да разгледате този взрив – каква форма има, какъв цвят, в какво се превръща, къде отива, къде го усещате. Издишайте силно няколко пъти с отворена уста и усетете облекчението.
Сега погледнете отново вашия дразнител и без да се ограничавате му кажете всичко, абсолютно всичко, което мислите за него. Дори го изкрещете. И ако това не ви стига си представете как биете една боксова круша с неговия образ…
Това е така наречено изкарване на гнева чрез фантазия и то ви гарантира, че няма да го направите в реалността. Ако до вас има човек, у когото усещате агресия бихте могли да му подскажете тази техника и да го предпазите от лошите последствия.
Агресията не е порок, тя не е „лошата черта в характера”, тя е вик за помощ. Да, знам колко е трудно да приемеш, че някой, който току- що е убил дете е имал нужда от помощ. Дали обаче, ако ние умеехме да слушаме, да се доверяваме, да вярваме, да приемаме различното щеше да се стига до убийства? Вероятно не, или поне не в такива размери. И днес всичко, което става с нас и около нас е опит да ни се подскаже, че е време да се доверим първо на себе си, да признаем грешките си и да повярваме, че НИЕ можем да променим това. Лесно е да мразим и осъждаме, трудно е да приемем. Силният се бори, слабият осъжда… Ти от кои си?
Каним ви да си направите безплатна регистрация в нашия сайт ако искате да прочетете
още материали от нас или просто да ни зададете
въпрос свързан с човешкото поведение.