За контакти: GSM 0887359020;
email: evgeniya.yordanova@gmail.com
- НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е КРИЗАТА В ПАРТНЬОРСТВОТО - 23/05/2016
- Из тайните на детския свят-2 част - 05/05/2016
- Тъгата – приятелка или враг - 19/04/2016
Забързан ритъм, отговорности, стрес и тревоги съпътстват ежедневието на мнозина от нас. Времето често не стига, започваме да приоритезираме и постепенно се отдалечаваме от корените си. А как ли се справят децата ни?… Какви ли са техниите преживявания?… В практиката си на психотерапевт все по-често се сблъсквам с негативния заряд от тази динамика, който се прокрадва в семействата и намира израз в поведението на децата.
Емоционалната връзка изисква време, търпение, спокойствие – все по-липсващи ни днес. Но това най-малките членове на семейството не ги интересува! Още с първата глътка въздух бебето има нужди – от внимание, от сигурност, от РОДИТЕЛЯ до себе си. В първите две години от живота си детето изгражда своята базова способност да се доверява и свързва емоционално с обгрижващия го. Това се случва чрез постоянния кръговрат на основните нужди на бебето и тяхното задоволяване:
ЦИКЪЛ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРИВЪРЗАНОСТ
През този период от живота си детето е изцяло зависимо от възрастния. Негова (на възрастния) грижа е, да отговори навременно и адекватно на сигналите на детето, така че то да изгради чувство на сигурност, доверие и привързаност. Това поставя основите на неговите първични способности за обич – то разбира, че е важно, зачетено и заслужава любов, което в последствие се превръща в способността му да отдава обич на другите. Какво се случва, ако това взаимодействие между родител и дете е нарушено? Най-отчетливо последиците се виждат при деца, растящи без родителска грижа. В институционални условия не е възможно да протече такъв процес, защото един служител отговаря за няколко бебета и не може да удовлетвори адекватно и навременно техните нужди. Бебето плаче, но този плач не изпълнява своята функция – то трябва да изчака реда си, за да бъде нахранено или преобуто. И когато това се повтаря, бебето спира да дава сигнали за своите нужди – то спира да плаче, да се усмихва или да установява визуален контакт. С други думи цикълът за изграждане на привързаност се прекъсва. Това състояние се нарича емоционална депривация и е много характерно за деца, растящи в институция. И тук се връщам към нашето забързано ежедневие. Не ни ли принуждава то да се отдалечаваме от децата си и от техните потребности? Ако това се случи, децата веднага ни алармират с психична или психосоматична проблематика. Така би изглеждал техният начин да ни подскажат своите нужди:
Примерите могат да продължат, да се разгръщат, да придобият различни нюанси. Родителите се чувстват изгубени и объркани и усещат нуждата от пътеводител за тайните дебри на детския свят. И тогава, надниквайки зад маската на „неприемливото” поведение, ще чуят и апела на своето дете – това дава шанс да се хванат за ръце и да извървят пътя заедно.
Евгения Йорданова-Христова
evgeniya.yordanova@gmail.com