Много често за родители, които са бивши партньори, е истинско предизвикателство да комуникират успешно и да взимат общи решения за детето си. Такива ситуации са предхождани от конфликти, неспособност и нежелание да се разбере позицията на другия родител.
Терминът от английски “CO-PARENTING” означава ОБЩО упражняване на родителски права от разделени или разведени родители като “co” идва от “cooperation”, т.е.този процес изисква кооперативност и разбирателство помежду им.
Но как да стане това, когато дори мисълта да бъдем с бившия ни вече партньор в една стая ни изпълва с неприязън?Според American Psychological Association (APA) спазването само на 20 фундаментални правила в общуването между родителите подобрява комуникацията им с 95%, докато обратното – системното им нарушаване предизвиква изблици на гняв, чувство на несправедливост, конкурентност, борба за надмощие и дори презрение към бившия партньор.
Спазването на тези правила освен разбирателство, гарантира по – малко емоционален стрес за децата. Те не чувстват страх, заплаха и вина, и преминават през трудните първи години от раздялата по – успешно и безболезнено.
Това, че не сме комуникирали добре като партньори, не означава че не можем да постигнем това като родители, а това което трябва да направим е просто – да приемем ЗАЕДНО правилата и да бъдем сигурни, че тяхното неспазване ще има негативни последици най-вече за нашите деца.
- На първо място, установете бизнес отношения с бившия си партньор. Какво означава това? В бизнес отношенията няма място за бурни конфликти, емоционални очаквания, нужда от одобрение и емоционална подкрепа. Срещите са предназначени за обсъждане на работа и графици, дискусиите са ограничени до решаване на бизнес проблеми, а не емоционални такива. Бизнес партньорите са кратки, ясни и учтиви. За тях не е задължително да се харесват, но за да правят успешни сделки, те трябва да държат негативните емоции настрана. Да говорят само по темата и да не си позволяват отклонения. А сега си представете, че вашият бизнес, това е отглеждането и възпитанието на вашето ОБЩО дете. Да поддържате такава комуникация с бивш партньор вероятно би ви се сторило странно в началото, но ще привикнете бързо, виждайки как по този начи избягвате конфликтите и не давате глас на емоциите си. Ако се хванете, че говорите и действате непрофесионално, тогава преустановете разговора и го проведете отново по-късно когато се чувствате по – стабилни. Не затваряйте телефона и не излизайте без предупреждение от стаята. Просто кажете на другия родител, че имате нужда да се успокоите и ще поговорите след малко. Не отлагайте разговора дълго във времето. Другият може да помисли, че сте абдикирал и бягате от отговорност. Най- добре проведете разговора същия ден.
- Никога не обсъждайте подробности свързани с развода, с родителски права или издръжка ПРЕД ДЕТЕТО.
- Не изпращайте съобщения или пари ЧРЕЗ ДЕТЕТО.
- Ако имате различни стилове на възпитание, опитайте да определите какво е позволено и забранено. Правила, които ще важат и за двете домакинства. Ако не одобрявате някои от възпитателните методи на другия родител, помислете дали бихте ги одобрили ако тези методи са прилагани от непознат за вас родител. Ако отговорът е „да“, тогава най-вероятно проблемът е във вас, а емоциите ви изкривяват вашата преценка. Не забравяйте, че дори децата на разведени родители трябва да бъдат дисциплинирани. Не играйте ролята на „добрия“ родител, който позволява всичко на детето само, за да бъде обичан повече и фаворитизиран от него. Това ще има дългосрочни негативни последици – вероятността то да израстне слабо, зависимо и разглезено и да не бъде успешно в живота е твърде голяма. Вие искате ли да бъдете причината за това? Едва ли!
- Никога не предлагайте и не правете планове с детето ако е под 12 годишна възраст, без предварително да сте обсъдили това с другия родител. Никога не обсъждайте плановете пред детето.
- Никога не лимитирайте телефонните разговори и достъпа на другия родител до детето. Той трябва да може да проведе разговор до времето за заспиване.
- Изпращайте и връщайте детето винаги добре облечено, чисто и нахранено.
- Окуражавайте връзката на детето с разширеното семейство на бившия ви партньор. Децата обичат да прекарват време с бабите и дядовците си, с лелите и братовчедите. Това е много благоприятно за тяхното емоционално развитие и социални умения. Дори и вие да имате конфликт с тях, не забравяйте, че той е ваш проблем. Добрият родител не би го превърнал в проблем на детето.
- Никога не шпионирайте и не изисквайте информация от детето за другия родител, за неговото семейство или дейности.
- Не играйте ролята на медиатор или рефер между детето и другия родител. Не се намесвайте в техните конфликти или проблеми. Кажете на детето, че независимо какво се случва другият родител много обича детето и това никога няма да се промени.
- Никога не поставайте детето в позицията да избира между двамата родители или да решава при кого да остане. Прекарването на достатъчно време и с двамата е от огромно значение за неговото благосъстояние.
- Дори когато другият родител разочарова детето, не бързайте да се възползвате, за да блеснете. Това не е достойно поведение. Отново, кажете му, че едва ли това е било преднамерено и че баща му/ майка му много го обича.
- Ако вашето дете иска да говори по повод на раздялата, изслушвайте го, без да го прекъсвате.
- Опитайте (дори с езика на тялото) да не показвате страх, гняв, несигурност, ревност когато детето ви прекарва време с другия родител. То неминуемо ще усети това и ще изпитва вина, че върши нещо нередно. Не звънете твърде често и не започвайте разговора с думите „Всичко наред ли?“ . Така всъщност му казвате „Явно нещо не е наред!“
- Никога не си позволявайте да обсъжате финансови въпроси (състоянието на другия родител например) пред детето.
- Запомнете, че ангажиментите и графикът на детето трябва да бъдат променяни от време на време за улеснение на другия родител и на детето. Никога не ги променяйте без предварителното знание на другия.
- Никога не се опитвайте да контролирате и ИЗНУДВАТЕ другия родител емоционално (за уважение, подкрепа и добро отношение) или финансово (по-голяма издръжка), използвайки детето и ограничавайки времето му с него. Така освен да си навлечете презрението на всички, вие сами сами ще изгубите самоуважение, което ще доведе до по-бавно възстановяване от раздялата, повече гняв и съжаления.
- Убедете се, че потенциални нови партньори навлизат в живота на детето ви бавно и сигурно и не се намесват във вашите отношения с детето. Ако временният партньор се превърне в постоянен, направете така, че да го представите на бившия/ бившата, за да може той/ тя да се чувства сигурен с кого прекарва време детето. Не влизайте в конфликт в новия партньор и не го игнорирайте сякаш не съществува (колкото и да ви се иска това да е така). Дори и да не ви е приятно и да изпитвайте ревност, бъдете кратки, любезни и учтиви. Това ще спести много неприятности на всички и ще предизвика уважението на вашето дете. Ако детето не се разбира с новия партньор на другия родител (без това да е провокирано от вашето отношение), тогава потърсете заедно професионална помощ (медиатор и детски психолог).
- Ако все още нямате партньор и се чувствате самотни, не превръщайте детето в свой партньор и не очаквайте от него да запълва емоционалната ви празнота. Потърсете помощ от приятели, семейство, близки както и от професионалист.
- Не забравяйте, че разводът е процес, а не еднократно действие и ще бъде нужно време, за да изгладите комуникацията с бившата си половинка. Ако се случва да сгрешите и да нарушавате някои от правилата, извинете се на другия родител и вземете поука от случилото се.
И не на последно място – не забравяйте, че разводът сам по себе си няма да разруши живота на никой, нито на вас,
нито на вашите деца. Това, което обаче със сигурност може да го направи, е
вашата реакция към него. Ако вашите действия са мотивирани от гняв, желание за
мъст, злоба и реваншизъм, не очаквайте щастлив и успешен живот. Нито за вас,
нито за вашето дете!
Бъдете разумни, спазвайте правилата и бъдете успешни родители ЗАЕДНО.