Разделите, връзките и кутията на Пандора

Galina Kabadzhova психология Leave a Comment

Galina Kabadzhova

Galina Kabadzhova

Psychotherapist at AnalysingMinds Ltd.
Галина Кабаджова е доктор по психология и сертифициран позитивен психотерапевт.Тя е съосновател на Analysing Minds. Нейната частна практика се фокусира върху индивидуална, фамилна терапия и личностно профилиране. Има предпочитания за работа с юноши, подрастващи, групи и криминално проявени лица.
Galina Kabadzhova

Когато съм с теб, по цяла нощ сме будни!
Когато те няма, не мога да заспя!
Хвала на Бога за тези две безсъния!
И даже за разликата между тях.
Руми

“Всички връзки започват и завършват с раздяла”, така Джеймс Холис започва една от книгите си. Изпълваме ежедневието си в мисли за „незаменимият друг“, който в повечето случаи осмисля дните ни и дава цел на нашето съществуване. Всички теории от рода на „ние сме си самодостатъчни и трябва да се учим да сме такива“ ни се струват бледи, безумни, лишени от смисъл дори. Борим се да запазим „половинката си“ с всички средства, макар и понякога това да ни струва изгубване на собственото Аз и идентичност. Замислям се настина ли ние, хората, сме склонни да заменим връзката със самите себе си за връзката с „Вълшебният друг“, надявайки се, че така ще постигнем щастие? И още по-голямото предизвикателство –

как да се държим с този, който някога ни е бил близък,
и с който сега пътищата ни са разделени?

Разделите са тежки и всеки, който е преминал през поне една ще потвърди това. Създават ни усещане на изгубеност, самота, отчуждение от света, изоставеност. Влизаме в ситуация, в която ни се налага не само да не сме до любимия човек, но и да се сблъскаме с нашето собствено Аз, което сме изгубили някъде по пътя. Истината е, че губенето на партньор в много случаи води до губене на „себе си“. Паразитните изрази като „той/тя беше моя половинка“, „вече не съм цял“, „сърцето ми е разбито“ се преживяват буквално и ни вкарват в една тревожност, която психологията описва като тревожно разстройство при раздяла.

Симптоми

От психологическа гледна точка преминаващите през тежка раздяла изпитват следните симптоми:

  • Невъзможност да преценяват ситуации
  • Потребност от непрекъсната динамика и невъзможност да се стои на едно място
  • Проблеми със съня, чести кошмари свързани с партньора
  • Силно чувство за вина; самообвинения за приключилата връзка
  • В по-тежки случаи – депресивни състояния

Практиката показва, че колкото повече хората чувстват, че израстват и се променят в положителна посока в една връзка, толкова по – вероятно е да изгубят реална представа за себе си по време на раздялата. Не мога да не се замисля в този случай с кого всъщност се разделяме – с нашата половинка или със самите нас? И какво е всъщност партньорството –

опит за щастие или „инструмент“, с който „заместваме“ липсите на Аз-а си?

Ако трябва да направим една дисекция на разделите, то това, което ще води до образуването на раковите клетки е чувството на отхвърленост, което води до промяна на отношението ни към нас самите. Тези, които са се почувствали отхвърлени споделят за „огромна емоционална болка“, която не отминава с години. Това усещане дава отражение и на новите връзки, които създаваме – чувство на страх да се привържем и да създадем пълноценни отношения, издигането на стени, но най-вече страхът да не бъдем отхвърлени отново. Пишейки това, си спомням за един мой клиент, който сравняваше раздялата с дългогодишната си половинка с кутията на Пандора:

„Когато тя ме изостави, усетих отварянето на кутията на Пандора,
в която на дъното, като две празни фантазии останаха
любовта и доверието“.

Тези думи ме карат да се замисля кога една раздяла би могла да се изживее като здравословен момент, в който и на двамата партньори се отварят нови възможности за изживяване? Обречени ли сме цял живот да страдаме от отхвърляне или бихме могли да бръкнем на дъното на кутията и да запазим доверието и любовта към нас самите? Можем ли да се научим да не приемаме раздялата като право пропорционална на нашия АЗ, така че да можем да излезем от едни неработещи отношения с минимални емоционални щети?

Каквото и да си говорим, ще има случаи при всеки един от нас, в които ще се усещаме отхвърлени. В крайна сметка, за добро или лошо, това е част от живота. Има начини обаче, с които психотерапията работи, и които могат да ни помогнат да се справим и преминем по-лесно през тези моменти с минимални емоционални за нас щети:

  • Останете сами със себе си и съвсем честно се замислете за причините довели до раздялата/ отхвърлянето – при разпад на едни отношения няма вариант, в който само единият да е виновен. Това е подобно на принципа, че в един конфликт винаги има замесени поне две страни, иначе няма да има конфликт. В този смисъл е напълно излишно да обвинявате само и единствено себе си за случилото се. Какво и да сте направили във връзката си, поведението ви е било в резултат на нечия друга реакция. Така че оставете самообвиненията пред вратата, те нямат място тук.
  • Излезте от света на личните недостатъци – огледайте се, помислете за външните фактори, които биха могли да имат нещо общо с раздялата – дали пък не сте били твърде различни? Или пък сте гледали в различни посоки? А може би сте били твърде млади, когато сте създавали тези отношения? Всички тези фактори са извън вас и също дават отражение на начина, по който са се развили отношенията ви. Не ги пренебрегвайте.
  • Отхвърлянето не се случва само на вас – звучи клиширано, но е факт. Харесва ли ни или не, то ще се случва под една или друга форма, докато не намерим лек за него. И това не важи само за нас, а за всички хора. Ключът тук е да се опитаме да разберем какво ни носи като урок за нас самите и кое е това, което все още не сме разбрали за себе си. Да можеш да израснеш и преодолееш себе си след тежък момент е най-трудното, но и най- великото усещане.
  • Бъдете толерантни към себе си – въпросът при усещането на отхвърленост не е „Защо на мен“ или „Защо сега“, а „Какво послание ми носи тази случка“. Забелязала съм, че често имаме склонност да се самобичуваме и обвиняваме за лошите моменти. Е, имам новина за вас, понякога нещата се случват въпреки нашите усилия да ги избегнем и колкото и да ни е трудно да си признаем, е за наше добро. Позволете си този път да не бъдете виновни за случилото се.
  • Потърсете специализирана психотерапевтична помощ – чувството на отхвърленост би могло да бъде подсказка за известни съществуващи лични проблеми. Добре е в тези случаи да се доверим на професионалист, с който да намерим решение на проблема, за да не се сблъскаме отново с него в следващата си връзка. В тези случаи терапията ще работи с миналите ни преживявания и ще ни помогне да стигнем до начини, с които да се преборим с това паразитно чувство.

Колкото и да ви е трудно, не забравяйте че да намерим идеалния партньор преди да сме намерили себе си, е предизвикателство. Можем да научим много за нас от връзките си и начина, по който са приключили.

Leave a Reply