Покажи ми как пишеш, за да ти кажа какъв си или как нашият почерк разкрива душата ни

Galina Kabadzhova психология Leave a Comment

Galina Kabadzhova

Galina Kabadzhova

Psychotherapist at AnalysingMinds Ltd.
Галина Кабаджова е доктор по психология и сертифициран позитивен психотерапевт.Тя е съосновател на Analysing Minds. Нейната частна практика се фокусира върху индивидуална, фамилна терапия и личностно профилиране. Има предпочитания за работа с юноши, подрастващи, групи и криминално проявени лица.
Galina Kabadzhova

 

„Светът не е нищо повече от един бял лист,
на който всеки от нас трябва да напише своята част“
Основен принцип в Графологията

Можете ли да си спомните кога за последно седнахте с лист хартия и химикалка, за да разпишете идея, мисъл или усещане стаено някъде у вас? Или пък кога за последно намерихте време да напишете писмо, но не от онези компютърните, а от старомодните, на хартия, изпъстрени с извивките на ръкописните букви, пренесените думи, лъкатушещите се наляво и надясно редове? А можете ли да си спомните за удоволствието от четенето на такова писмо?

Провокирана от тези мисли, ми се иска да си припомним колко сме уникални и различни и как графологията е само един от начините да докажем това. Колкото и да е напреднала науката, днес ние все още не можем да четем мисли, но това не ни пречи да се научим да анализираме другите по някои определени физически процеси, какъвто е писането на ръка и да надникнем „под маската“. Преди да продължите да четете, вземете лист хартия и напишете едно импровизирано писмо на ръка до вас самите. Какво пишете няма такова значение, важното е да имате поне два параграфа, върху които да помислите, след като прочетете тази статия.

Що е то Графология?

Графологията е много стара и уважавана наука. Според източници първо е развита в Китай преди около 3000 години. Коренът на думата идва от гръцкото graphein или „да пиша“. Изучава почерка и посланията, които той носи. Анализирайки характеристиките и моделите на един ръкописен текст, тя позволява да се направи психологическо заключение за характера на този, който е написал текста. Анализът се извършва на база начин на изписване на текста, разстоянието между буквите, както и спецификата на почерка.

Сигурно вече се чудите как е възможно това. Писането е физически процес – мозъкът изпраща сигнали през нервната система до ръката и пръстите, които извършват самото писане. По този начин писането не е просто „случайно“, а подсказва настроението и състоянието на ума в момента на писане. В този смисъл писането на ръка е първоначално мотивирано от нашия ум.

 Основни принципи в Графологията

Графологията никак не е просто нещо, в нея има около 300 особености, които следва да се взимат под внимание при анализиране на почерк. Въпреки всичко има няколко основни момента, които биха могли да помогнат на начинаещите да навлязат в материята.

  1. НАБЛЮДЕНИЕ – преди да се анализира един текст, е много важно да се отделят поне 5,10 минути, за да се наблюдава изписаното и усещанията, които то оставя у нас.
  • Интуитивното усещане, което почеркът оставя у нас – огледайте написаното и определете как ви кара да се чувствате, но без да вниквате в това, което е написано. Свикнете с почерка и се вгледайте в детайлите така, че той да стане разпознаваем за вас.
    • Хартията, на която е писано – листът е „арената на твореца“, в този смисъл е важно да огледате самата канава – цвят, състояние, ръбове, полета отстрани и т.н.
  1. Способността да стоиш на реда (показва морален контрол), вижда се най-добре в текст върху хартия без редове:
    • Равни редове с отчетливо изписани букви и видимо разстояние между думите показва целеустремен човек, на който може да се разчита;
    • Ред, който се движи нагоре- надолу по реда, без ясна посока, говори за морално объркване, непукизъм, човек податлив на настроения;
  2. Наклон на писане – наклонът определя степента на емоционалните реакции:
    • Колкото по-прав е почеркът, толкова по-аналитичен и независим е човекът. Показва господство на разум над чувства. Тук я има зависимостта, че колкото по-права е буквата, толкова чувствата са по-сдържани.
    • Съвсем легналият в дясно почерк говори за потискане на чувствата, екстровертност, сантименталност, безотговорност.
    • Почеркът на ляво говори за резервираност, интровертност, доминиране на външни условия, от които човек се влияе; податливост на внушения. Лек наклон в ляво може да говори за егоизъм.
  3. Натиск – показва силата на егото и волята.
    • Колкото по-силен е натискът, толкова по-волеви е човекът, с характерни его и либидо. Агресивен, енергичен, твърд;
    • Слаб натиск – твърде чувствителен, липса на воля, колебливост;
    • Неравномерен натиск – непоследователност, импулсивност;
  4. Размер на почерка – Големината на почерка говори за това, каква важност пишещият придава на себе си и действията си. Показва неговото самочувствие. Бързото писане говори за бърза ориентация и адаптация.
    • Едрият почерк говори за експанзивност, надутост, за човек, който си търси публика;
    • Дребният – способност да се концентрираш, да можеш да останеш сам, дребнавост, скромност, интровертност, самокритичност.
  5. Разстоянието – подсказва колко близо пишещият се поставя до другите в неговото обкръжение. Разстоянието между редовете е дистанцията, която искаме да пазим от собствените си усещания и чувства. Разстоянието между думите е дистанцията, която искаме да спазваме с другите. Разстоянието между буквите показва дали сме екстроверти или интроверти- твърде голямото разстояние говори за екстровертност и обратно.
  6. Сливане на буквите – степента на сливане говори за интелектуалните процеси на индивида. Слетите букви в една дума подсказват използване на логика, внимание при правене на заключения, последователност. Не слетите букви в една дума говорят за разчитане на инстинктите и интуицията, независимост, индивидуализъм.

Това са само една малка част от особеностите на графологията. Признавам си, и в моя свят, както и при вас, компютърната клавиатура е заменила химикалката и белия лист до такава степен, че дори почеркът се е изменил, станал е някак си по- техничен, изострен, забавен и лишен от усещане и живот, точно както нас самите. Докато пиша това се замислям как с времето ставаме все по-отчуждени от другите и как ни е все по-трудно да откриваме себе си пред света. Дали пък това не е резултат от криенето ни пред екраните на лаптопите и заместването на всеки ръчен акт с техника? Дали пък технологичният свят някак скрито не изисква от нас да се откажем от това да се идентифицираме и да бъдем различни? Замислете се, ако графологията или почеркът ни „отварят“ една врата към това каква е душата ни и ни дават възможност да се опознаваме повече в своята различност, какво послание ни носи напечатаният текст? Това, че сме като всички останали?

 

Leave a Reply