Лицето на насилника – как да го разпознаем

Galia Kabadzhova Uncategorized Leave a Comment

Follow me

Galia Kabadzhova

Psychotherapist at Analysing Minds Ltd.
Галина Кабаджова е доктор по психология и сертифициран позитивен психотерапевт. Тя е съосновател на Analysing Minds.

Нейната частна практика се фокусира върху индивидуална и фамилна терапия. Има предпочитания за работа с юноши, подрастващи, групи и криминално проявени лица.
Follow me

“Животът на човека изглежда толкова малък,
когато го отнемаш, и толкова голям,
когато го употребиш за нещо, добро или зло.”
Робърт Луис Стивънсън

Какво ли е това, което би могло да подтикне човек да хване оръжие и да застреля спящата си жена, дете, приятел? Би ли могъл този инцидент да бъде предотвратен? Би ли могло поведението на насилника да бъде предусетено? Ние, като общество даваме ли си сметка, че насилниците, преди да извършат нещо радикално, подсъзнателно ни дават сигнали чрез своето поведение?

Те живеят сред нас и до голяма степен нашата небрежност и търпимост ги създава и подкрепя, колкото и неприемливо да ви звучи това. Колкото по – осъзнати сме, толкова по – голям шанс имаме да предотвратим акт на насилие. Насилникът е човек, който е живял и развивал това поведение години наред и в този смисъл неговата реакция може да бъде предвидена и предотвратена, но само ако сме достатъчно осведомени и наблюдателни. За да се предпазим и да предпазим хората, които обичаме има две основни правила, които трябва да запомним:

1. За да има насилник, трябва да има и жертва – и двете роли са еднакво разрушителни и за връзката, и за хората. До голяма степен тук важи правилото, че подсъзнателно жертвата търси своя насилник, и обратното.

2. Насилник не се става за една нощ – това е поведение, което се е развивало години наред и се е заформяло още в ранно детство.

Ето по какво можете да разпознаете насилника край вас:

Реакцията му има цикличност, която го прави много лесно разпознаваем. Много често той ни въвлича в неговата манипулативна схема, като ни кара да живеем в безпомощност и надеждата, че това положение ще се промени. Тук няма да се ограничим само до домашното насилие, а и до това, което е завладяло нашето общество, защото преди да се изправим и да се справим с някакъв проблем, трябва да познаваме механизма добре.

Цикъл на насилието: 3 фази:

 

 

 

 

Фаза „Меден месец” – Връзката започва романтично, с цветя, ласкателства, комплименти, внимание, често „Обичам те”, което се казва в много ранен етап от връзката; бързо обвързване. След насилие – постоянни извинения, много действия доказващи любов. Това е етапът, в който жертвата се успокоява и си казва „Било е моментно, повече няма да се повтори”; търсят се извинения за поведението на насилника. Реакция на жертвата: Съгласява се да остане/ завърне; оттегля обвинения, ако такива са направени в полицията; може да организира срещи с терапевт за насилника, на които най – често той отива веднъж, за да затвърди поведението си пред жертвата; чувства се щастлив/а, доволен/а

Фаза „Повишаване на напрежението” – Напрежението се покачва, постоянни спорове, емоционално и психическо насилие, постоянни критики, обиди, заплахи, унижения, жертвата усеща постоянен страх.
Реакция на жертвата: Опити за успокояване; мълчалива, напрегната; страни се от семейство и приятели; децата се държат настрана и мълчаливи, съгласяване с всичко; търсят се извинения и причини за поведението; приготвя се най – любимата храна на насилника; усещане, сякаш се движиш по много тънък лед.

Фаза „Избухване” – най – сериозни наранявания, вербално, физично, сексуално насилие; нанасяне на сериозни травми, които най – често водят до болница, или са с фатални последствия. Използване на оръжие.
Реакция на жертвата: Опити да се защити по всякакъв начин; обаждания в полицията; опити да се успокои насилника; търсят се отново извинения за поведението; напуска насилника; отбранява се.

Ако се замислите, ще видите, че тази цикличност се наблюдава и в обществото, точно преди голяма атака или сериозно престъпление. Тези фази се повтарят една след друга отново и отново, точно както в един омагьосан кръг, от който жертвата не намира сили да излезе. Тя живее в отрицание и илюзия. Освен физическо се трупа и много психическо насилие, което е трудно да бъде преборено на един по – късен етап. Ето защо, като членове на обществото, е наша отговорност и задължение да реагираме ако заподозрем насилие на улицата или в семейството.

И така нека се опитаме да направим портрет на насилниците, който ще ни помогне да ги разпознаем в обществото и у дома:

1. Те са изключително харизматични, магнетични, умни. Използват чара си да привлекат хора около себе си и да манипулират. Правят го изключително добре и е много трудно да бъдат усетени като насилници в началото. Ето защо и понякога ни е много трудно да повярваме, когато близък човек ни каже, че някой от нашето обкръжение е такъв. Често реагираме с „Това е невъзможно, този човек е толкова мил, внимателен, чаровен…”. Това е и част от манипулацията – ако накарам хората да ме харесват, то моята жертва ще има много по – малко подкрепа и ще ми е по – лесно да я контролирам и задоволявам инстинкта си на насилник. Ето защо и често може подсъзнателно в главата ви да излиза образа на доктор Джекил и Мистър Хайд в компанията на такъв човек.

2. Те са ревниви – всичко в техните очи е заплаха. Тази ревност може да е насочена не само към интимна половинка, но и към приятели, колеги, роднини. Тук става дума за ревност, която поставя другия човек в клетка.

3. Те са контролиращи – контролират поведението, работата, контактите на жертвата. Не приемат да бъдат оспорвани. Изискват отчети и доказателства за времето, което не е прекарано с тях. Често половинката на такъв човек не работи, не излиза от дома и живее в изолация. Така тя става по – зависима.

4. Те насилват сексуално, или са изключително доминиращи в сексуален план – колкото повече партньорът ми не иска да правим секс, толкова повече това ме стимулира. Често жертвата бива насилвана докато спи.

5. Мъжете насилници изискват да бъдат обгрижвани – тогава, когато, каквото поиска той. В случай, че не се случи се стига до физическо или вербално насилие.

6. Те унижават партньора си – предимно публично, което им дава възможност да доминират над него.

7. Проверяват телефон, поща, и се ядосват на контактите на партньора.

8. Страдат от екстремни промени в настроението и личността, точно както доктор Джекил и Мистър Хайд – очарователни в една минута, чудовищно жестоки в друга.

9. Постоянни обяснения колко много обичат; твърде емоционални във връзките си. Често изискват същото и от партньора.

10. Създават у нас усещане на страх, побиване на тръпки, желание да отстъпим крачка назад, усещане, че нещо не е наред без да можем да кажем какво.

Насилието нанася сериозни травми, които е много трудно да бъдат заличени. В някои географски ширини, поради културни особености съществува схващането, че жената е собственост на мъжа, поради което и повечето насилници са мъже. Говорейки за България, мога да кажа, че ние обичаме да си мълчим и да си затваряме очите за случващото се около нас и не само защото нямаме културата да се грижим един за друг в обществото, но и защото ни липсва осведоменост. Ако попаднете в ситуация, в която имате усещане, че около вас или до близък на вас човек има насилник, не се колебайте да потърсите помощ и подкрепа, за да избегнете по – сериозни последствия.

Ако искате да научите как лесно да разпознавате хората около вас и как да се предпазвате, заповядайте на нашия тренинг „Как да анализираме езика на тялото – основен курс“ на 23-24 Март

Галина Кабаджова
www.analysingminds.com

Фотограф: Диана Илиева
www.dianailieva.com 

Leave a Reply