“Ревността е изкуството да причиняваш на себе си
повече вреда, отколкото на другите.”
Волтер
Ще ви предложа един мисловен експеримент: Седнете удобно, отпуснете се, концентрирайте се в тишината около вас. Затворете очи и си представете любимия човек, наблюдавайте го, усетете емоцията у него, усетете това, което толкова обичате и усещането, което оставя половинката ви у вас. Сега си представете този човек, който обичате в прегръдките на друг… Как ви кара да се чувствате това? Задайте си въпроса „Изнервя ли ме тази представа или ме кара да се чувствам щастлив за човека, който обичам?” Комфортно ли ви е с тази картина в главата или като че ли е по- добре да я няма? ….
В духа на връзките и отношенията, които така вълнуват всички ни, отваряме една тема, за която никога казаното няма да е достатъчно, тази за ревността. Някой я наричат „тъмната страна на любовта”, за други е демон, за трети тя неизменно върви ръка за ръка с любовта. Едно е сигурно – усещането за ревност е усещане на тежест, задух, болезнена страст, замъгляване на съзнанието, неконтролирана агресия дори. Връхлита ни необяснимо, бързо и обзема цялото ни съзнание.
Какво обаче, се крие зад това усещане, мога ли да го контролирам и кога Ревността се превръща в проблем?
Какво се „крие” в основата на ревността?
„Синдромът на Отело” така наричаме патологическата ревност или драмата около вечният триъгълник. Погрешно е схващането, че ревността е признак за любов. Тя не е нещо, над което имаме много контрол. Тя е естествено, инстинктивно чувство, което всеки от нас е вкусил в един или друг момент. Проблемът с ревността е, че тя замаскира други чувства и нагласи, които са още по-болезнени за нас и най-близките до нас. Нейната интензивност често се характеризира с дълбоки чувства на притежание, несигурност или срам. Считам, че това, което е в основата на ревността много често не е самата заплаха, а една сила вътре в нас и потребността да се самокритикуваме и наказваме.
Какво поражда ревността?
Най- общо можем да обединим 3 причини, които водят до нея:
- Ниско самочувствие, ниска самооценка- хората с ниска самооценка обикновено постоянно имат нужда от доказателства за това, че са обичани и оценени. Те не вярват в в това, което получават защото най- вероятно в детството си са останали недооценени и изпитват жажда за любов и обич.
- Страх от това да бъда заменен, отхвърлен- В момента, в който я няма заплахата от това да бъда изместен липсва ревност.
- Несигурност – Ревността се подхранва и расте в несигурността. Обикновено хората, водени от силна несигурност в себе си използват ревността, за да контролират партньора. Често това поведение е съпроводено с една обсесивност, която малко по малко руши връзката.
Кога ревността се превръща в проблем?
Категорично не всеки, който ревнува има психологичен проблем. Можем да разделим ревността на 2 вида – здравословна и нездравословна. Здравословната идва от желание за запазване на територията и от искрена грижа за семейството. Нездравословната се проявява чрез лъжи, заплахи, самосъжаление и чувство на неадекватност, за малоценност и несигурност.
Тогава, когато единият партньор е имал много загуби в живота – независимо дали развод, смърт или изоставяне в детството – той може да въведе съвсем несъзнателно тези нерешени проблеми в отношенията във формата на ревност. И тогава, когато човек развие тази ревност до патологични крайности, тя започва да доминира във връзката.
В някакъв етап от нашето израстване ние всички сме били и в ролята на ревнувания и в ролята на ревнивеца. За много от нас ревността е дори доказателство за любов. До известна степен това може би е така, стига да можем да я държим в допустимите и здравословни за връзката количества. Независимо от всичко обаче не забравяйте, че ревността има и своята патологична форма, която ако бъде пренебрегната може да доведе до фатални последици. Днес психотерапията има чудесни методи и успешно се бори за нашата душевна и физическа безопасност в такива случаи.
Следващият петък очаквайте методи и начини за справяне с ревността – нашата и на партньора, а до тогава не забравяйте, да вярвате в себе си.
Галина Кабаджова
Семеен Терапевт
източник: http://vihrapetrova.com/