С всяка следваща година процентът на двойки с репродуктивни проблеми, които идват в кабинета ми, расте. Това, което наблюдавам, е, че все по-рядко причините са медицински. Повечето двойки, с които работя, не разбират как, след като са здрави и всичко в организма им функционира нормално, с години не успяват да забременеят. Истината е, че когато говорим за безплодие и репродуктивни нагласи, психологическите фактори и психосоматиката, която стои зад тях, са точно толкова важни, колкото и физиологичната компонента.
От Автора
Безплодието е неспособността по естествен начин да се зачене, износи и роди здраво дете. Днес то или трудното забременяване често се наричат „кризата на модерния свят“. Статистиката показва, че около 15-20% от двойките във фертилна възраст имат затруднения при забременяване, без да са налични здравословни проблеми при мъжа или жената . В интервю за IN VITRO д-р Мая Василева споделя, че към началото на 2020 г. в България има 250 хил. стерилни двойки. Въпреки че безплодието не е болест, то и неговото лечение могат да повлияят на всички аспекти на живота на хората и да станат причина за различни психоемоционални разстройства или последици, включително смут, разочарование, депресия, безпокойство, безнадеждност, вина и чувство за безполезност в живота и др.
Психологически фактори при забременяване и психосоматика
Репродуктивният процес, точно както бременността и родителството, са емоционални процеси. Това са така наречените големи житейски събития, след които животът и личността вече не са същите. Съвременната медицина все повече приема принципа на психосоматиката, или че умът и тялото са много тясно взаимносвързани: постоянният вътрешен стрес и големите очаквания причиняват стрес, който може да има и физическо въздействие върху всички органи, включително и репродуктивните. Съвременният човек става все по-нетърпелив – ако не мине веднага, има хапче; ако не стане веднага, има клиники. Проблемът е, че напредналата медицина прави третирането на физическите симптоми все по-лесно и достъпно, за сметка обаче на емоционалните. А истината е, че те вървят ръка за ръка, с тази разлика, че емоционалните аспекти често са по-трудни за лечение, отколкото физическият проблем с плодовитостта.
Родителството е една от най-променящите живота ни стъпки и за двата пола. Поколения наред човекът е отглеждан с убеждението, че трябва да се размножи и има деца. И очакването това да се случи и в нашия живот е толкова силно, че стресът от неизпълнението му е свързан с емоционални преживявания, като гняв, депресия, безпокойство, брачни проблеми, чувство за безполезност и др. Неслучайно брачните раздори често се развиват при безплодни двойки, особено когато са под натиск да вземат медицински решения. Изследвания показват, че мъжете и жените реагират различно на репродуктивните проблеми – жените показват по-високи нива на дистрес от своите партньори. И при двата пола се изпитва чувство на загуба на идентичност .
Има няколко психологически аспекта, които имат отношение към трудното забременяване при здрави партньори:
• Стресът и хормоните – не колко стрес, а как го преживяваме
Ефектът от стреса върху организма много често се подценява, въпреки че впоследните години психологията не спира да публикува изследвания в тази област. Той оказва значително влияние върху производството на хормони. Това може да повлияе и да намали както мъжката, така и женската плодовитост. Всъщност от психосоматична гледна точка не е толкова важен стресът или конфликтите сами по себе си, а начинът, по който ги преживяваме и интерпретираме.
И като пиша това, в главата ми изниква споменът за една жена, с която работихме заедно в кабинета преди време. Тя беше на 35 години и 3 години не можеше да забременее, въпреки отличното си здраве. И нейният партньор и майка й бяха много нетърпеливи да се появи първото бебе в живота им. Тъй като отдаваше трудното
зачеване на стреса в работата, тя беше напуснала позиция, за която много време се е трудила и искала. В една консултация, докато разсъждавахме върху това какви биха могли да бъдат вътрешните, НЕмедицински причини за невъзможността й да забременее, тя съвсем спонтанно сподели: „Сякаш колкото повече майка ми ми повтаря колко много иска внуче вече, толкова по-невъзможно започва да ми се струва да забременея“. Въпросът, който и двете си зададохме тогава, беше: „… Откъде всъщност идва този стрес – от работата, която толкова е обичала, или от външния натиск да стане родител, без всъщност това да е настоящата й цел?
• Комфортната зона и страхът от промяна
Комфортната зона е психологическо състояние, вкоето човек се чувствапознат, сигурен, спокоен и защитен. Всеизвестен факт е, че всяка по-голяма промяна в живота е съпроводена от повишаване на тревожността, която би затруднила евентуално забременяване и често ни вкарва в един омагьосан кръг, в който хем искаме, хем не се получава. Колкото повече са годините, толкова по-трудно става излизането от комфорта. Много често след 30 години ние вече сме сравнително уседнали, имаме добра работа, желание за развитие, приятелски кръг, свободно време, желание и възможности за
пътуване и доста лимитирани ограничения за реализиране на нашите желания. В тези случаи евентуалното забременяване започва да изглежда като нещо непосилно или като ангажимент, който не мога да приема. И в тези случаи безплодието се разглежда като защитен механизъм, който много „удобно“ предпазва от тази голяма промяна в статуквото. Механизмът е следният – мозъкът казва „не искам“ и подава този сигнал на тялото, което веднага блокира репродуктивната система. Така се обяснява нашата „вторична“, често неосъзната, изгода от едно привидно тежко и нежелано състояние.
• Партньорството – искам ли дете от точно този партньор?
В моята практика това е може би най-честата причина за задействане на гореспоменатия механизъм – несъзнателното нежелание точно този партньор да е родител на детето ми. Съвременният човек отдава все повече значение на личното си време, работа и развитие и все по-малко на качественото партньорство. Все по-често виждам двойки, които са заедно не толкова, защото мислят за себе си като един за друг, а защото имат някаква изгода от партньора си. Изгодата може да са финанси, сигурност, комфортна зона, нежелание за промяна.
Първата мисъл, която съпровожда идеята за общо дете, е свързването за цял живот. Това е моментът, в който инстинктивно можем да се отдръпнем, или „да саботираме“ раждането. Затова и безплодието много често води до разпадане на връзки.
• Страховете
Грегъри Дейвид Робъртс беше казал някъде, че когато желанието и страхът са едно и също, наричаме този сън кошмар. В кошмар се превръщат и безуспешните опити за дете, тогава, когато не съм сигурен, че го искам, не съм сигурен, че това е моят партньор, не съм сигурен в себе си, не съм сигурен, че… Често идеята за родителство връща стари травми, преживявания, картини, от които сме бягали цял живот. И за да ни „предпази“, нашето вътрешно Аз може да издигне защити, които да затруднят процеса, който ще ни направи родител. Най-честите източници на страх, които наблюдавам при жените, са идеята за болезненото раждане и промяната в тялото, а при мъжете – загубата на свобода и децата като ограничение.
Какво да правя?
Ако се откривате някъде в тези редове, най-важното е да не спирате да вярвате в себе си, вие сте най-силното си оръжие. Ето няколко насоки:
• Защо точно сега искате дете? – Сега повече от всякога е време да се срещнете със себе си, да задавате въпроси и да търсите тези защитни механизми, които са най-силни при вас.
• Помислете за психичното си здраве и за мястото, на което се намирате в момента – кое ви пречи, кое ви плаши, как искате да видите живота си напред?
• Поне за момент се „отдръпнете“ от идеята за забременяване и починете. Намерете смисъл в живота извън бъдещето дете. Много често това успокоява и прави зачеването много по-спонтанно и лесно.
• Потърсете специалист – тук психотерапията е безценен съюзник. Тя показва ситуацията отстрани, помага да се види голямата картина и търси отговор на онези въпроси, от които често бягаме.
Вече пета подред година платформата ни организира сертифицирани обучения по Психосоматика. Можете да научите повече и да се включите ТУК
Статията е писана за списание ИСКАМ БЕБЕ, брой 12 от месец Май 2021 г. Целият брой може да видите ТУК