БРЕМЕННОСТ И ПЛОДОВИТОСТ ПРИ НАРУШЕНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Galina Kabadzhova Happiness, Relationship, взаимоотношения, идентичност, психология Leave a Comment

Galina Kabadzhova

Заболяванията на щитовидната жлеза се разглеждат като едни от най-често срещаните. Прецедентът в наши дни е, че ако досега проблемите с този орган бяха „запазена марка“ за жени над 40-45 г., днес все повече тази възрастова граница пада, вече не само за жени, но и за мъже и деца.Недиагностицираната дисфункция на щитовидната жлеза може да затрудни забременяването, както и да доведе проблеми при самата бременност. Все повече лекари и медицински източници посочват, че ако свръх- или недостатъчно активната щитовидна жлеза е под контрол (психологически и физиологично), тя не би следвало да възпрепятства успешната бременност.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза: Базедова болест и Хашимото следва да бъдат разглеждани както от медицинска гледна точка, така и в парадигмата на психосоматиката. Все повече изследвания посочват, че тази симптоматика е свързана както с физични, така и с психологични стресори. При такива заболявания психотерапията би могла да бъде от огромна полза.

СИМПТОМИ

Много често в практиката си на психотерапевт забелязвам колко е трудно да се разграничи симптоматиката на самото заболяване. Причината за това е, че симптомите при заболявания на щитовидната жлеза често имитират психологически такива и трудно могат да се припишат на дисфункция на ЩЖ. В зависимост от диагнозата, оплакванията на пациентите са свързани с: разсеяност, засилена тревожност, хиперактивност или забавени психични процеси, депресия, променливи настроения, свръхчувствителност, раздразнителност, умора, усещане за студ, проблеми със съня, влошена памет, проблеми с краткосрочната памет, качване/загуба на килограми и др.

Част от тези симптоми много лесно могат да бъдат объркани с психоза или някакво друго психично заболяване и съответно да доведат до назначаване на неуспешно лечение и обратното – често такива пациенти са поставяни на хормонално лечение, с цел да се регулират нивата на хормоните и да се потисне симптомът. От терапевтична гледна точка психотерапията при пациент с генерализирано тревожно разстройство без проблеми с ЩЖ би протекла по един начин, докато при пациент с установена дисфункция – по друг.

Методите, които съвременната медицина използва за лекуване на щитовидната жлеза, са предимно насочени към нейното премахване или към медикаментозно лечение. Опитът обаче показва, че нито един от тези методи не води до лечение, а по-скоро до потискане на симптоматиката, което най-вероятно би се отразило на процеса на забременяване.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПСИХОСОМАТИКАТА И ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА?

Психосоматиката най-просто се обяснява като връзката психика-тяло. Това, което тя се опитва да подскаже, е, че човекът трябва да се разглежда като система от три елемента – психика, душа, тяло. Основният й принцип е, че не можем да лекуваме единия елемент, пренебрегвайки другите два. Заболяванията на тялото изискват един по-цялостен подход. Ние първо страдаме „психично“, чак след това „физично“. В този смисъл автоимунните заболявания, разгледани психосоматично, биха подсказали невъзможност да се обичаш, да се погрижиш за себе си, да се цениш. Когато търсим психологическото обяснение на дисфункцията на щитовидната жлеза, неминуемо трябва да помислим за собствената си самооценка и как сме я развивали във времето.

Много често, когато работя с жени с подобна проблематика, излиза образът и връзката с майката и начинът, по-който „сме научени или не“ да ценим себе си, както и нашата способност да реализираме себе си, колко сме самокритични… При подобни вътрешни дилеми се повишават нивата на тревожност, която от своя страна възпрепятства нормалното функциониране на органите в човешкото тяло и може да доведе до хормонален дисбаланс и съответно до проблеми при забременяването, намаляване на фертилността. Няколко изследвания стигат по-далеч и намират връзка и между проблемите с щитовидната жлеза и спонтанните аборти.

СТРЕС

Връзката между плодовитостта, забременяването и щитовидната жлеза всъщност е доста проста – болестите на ЩЖ са болести на стреса, високите нива на стрес доказано водят до хормонален дисбаланс. Подходът и лечението на този тип заболявания следва да бъдат многоспектърни и да разглеждат тялото и психиката като една система.

Светла Банкова, която е автор на материали и книги в областта на психосоматиката на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, споделя план/ схема за лечение на такива заболявания, а и не само:

1. Разглеждане на емоциите – потиснатите и необработени.

2. Анализ на потребностите и тяхното задоволяване.

3. Разглеждане на хроничния стрес и отключващите го събития.

4. Начинът на хранене и отношението към храната.

5. Витамини и добавки към режима на хранене1.

6. Отношение към тялото – физическа активност и спорт2.

Идеята на тази схема е да поведе човека, развил симптоматика, към промяна на начина на живот и най-вече начина, по-който гледаме на себе си.

Последната статистика сочи, че при фертилните двойки шансът за забременяване е едва 20%. Все по-голям процент жени в детеродна възраст не могат да забременеят по една или друга причина. Съвременната формула за успешно лечение на автоимунни заболявания изисква един комплексен подход, който разглежда с еднаква значимост както физическото, така и емоционалното и психичното, или предизвиква медицина и психотерапия да вървят ръка за ръка в борбата срещу болестта. В този смисъл заболяванията на щитовидната жлеза биха могли да бъдат овладени и лекувани.

__________________

Вече пета подред година платформата ни организира сертифицирани обучения по Психосоматика. Можете да научите повече и да се включите ТУК

Статията е писана за списание ИСКАМ БЕБЕ, брой 5 от месец Май 2020 г. Целият брой може да видите ТУК

[1] В интересно излседване от 2014 г., което разглежда аспекта на психосоматиката при хипотиреоидизъм авторите изследват тази симптоматика и търсят връзка с ниските нива на магнезий в организма. Едно от техните заключения е, че при такива пациенти определянето на серумните нива на магнезий е от централно значение. Оптималните нива на магнезий трябва да бъдат по-големи от 0,9 ммол / л. линк към статията: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2213560X14000022

[2] Повече по темата от Светла Банкова може да се намери тук

Leave a Reply